Николай Димов, председател на УС на Браншовата камара по месодайно животновъдство,

Николай Димов, председател на УС на Браншовата камара по месодайно отглеждане на животни, приказва за нерешените проблеми в сектора пред AGRO TV.

- Кои са нерешените до момента проблеми във Вашия отрасъл и какви са решенията, за които Вие апелирате? Питаме Ви и като животновъд, и като ръководител на УС на Браншовата камара по месодайно отглеждане на животни.

- В България към момента няма ясна формулировка за месодайното направление в говедовъдството. Има животни, които се употребяват и в месодайно, и в млечно направление. Кравите се доят и в това време хранят телетата. Докато при нас от една крава на година се получава едно теле и то на 100% се храни с млякото на тази крава. Качеството на месото от такива телета е напълно друго от тези в млечното направление. В комерсиалните вериги влизат животни, които са от млечното направление и месото им е със напълно други качества по отношение на месодайните.

Също по този начин - в България нямаме оценка на труповете, за разлика от останалите страни членки, където труповете се правят оценка и там производителите получават бонуси. Колкото е по-добър един мъртвец, толкоз по-голям бонус се поставя на фермера. Така че, това нещо би трябвало да бъде въведено и в България.

Друг проблем в нашия отрасъл е обвързван с пасищата. С измененията, които се направиха, не се реализира задачата пасищата да се употребяват от животновъди, които са действителните ползватели. Като образци мога да посоча пасища, раздадени на старите ползватели, които имат животни на стотици километри от тези пасища и те не се употребяват от техните животни. Тези пасища би трябвало да се употребяват от животновъди, които са локални. Това нещо би трябвало да се урегулира. Нужна е смяна в закона.

- На какъв стадий от развиването си е месодайното говедовъдство у нас?

- Не са малко към този момент елитните животни в България. Внесоха се много качествени животни с родословия. Времето ще покаже дали тези ферми ще устоят на рецесията и ще бъдат непокътнати.

Относно угоителните стопанства, те сега работят на загуба. Причините са: високи цени на фуражите, на силата и по тази причина изпадаме в патова обстановка. Преработвателите сега са в доста по-добра позиция. Те преработват нашата продукция, като я вземат на безценица.

- Вие какви загуби търпите?

- В момента храноденът на едно животно коства 8 лева Това животно дава приръст кг и половина. Изкупната цена е 4 лева Фактически идва доход 6 лева, а ние вършим разход 8 лева Реално от едно животно сме на загуба с 2 лева Аз сега охранвам 500 телета и с 1000 лева всеки ден съм на загуба. На месец това са 30 000 лева Не се ли вдигнат изкупните цени на живото тегло, ние ще продължаваме да поносим загуби, а това ни навежда на мисълта да понижаваме или да унищожаваме угояването.

- Вие по какъв начин оцелявате?

- Оцеляваме. Караме на мускули. Надяваме се в доста близко време да има усъвършенстване на изкупните цени. Фермите, изключително тези, които са по-малки, отиват към банкрут.

- Вие какъв брой животни имате?

- Имам 800 месодайни крави от шест породи. Общо животните са към 2500. В угояване сега имам 550. Имам подрастващи, юници.

- Къде намирате пазар?

- Пазарът сега на угоените телета е касапница, която се намира в Стефан Караджово, само че и там нещата не са кой знае какъв брой положителни. Преди изнасяхме угоени живи телета за Гърция, за Косово. За Турция доста се приказва, само че към момента турският пазар е кратковременен и нерешителен. Там човек не може да си планува нещата.

- В Европа по какъв начин се развива месодайното направление в говедовъдството?

- Там, където съм ходил из Европа, във връзка с селекционния надзор всичко е съвършено и там всяка страна си поддържа генофонда, до момента в който в България от предходния програмен интервал бяхме сложени в доста неподходящо състояние във връзка с селекционния надзор. При нас бяха включени автохтонни породи, които бяха под селекционен надзор и те редуцираха бюджета, който ни се полагаше. Ставката за една крава под селекционен надзор беше напряко смешна и тя продължава да е смешна. Миналата година беше 160 лева на глава, като от тези 160 лв. ние плащаме 40 лв. че и повече на развъдните организации за селекционната активност и на една такава крава остават 110-120 лв. чисто подкрепяне. Обикновената крава получава 148 лв.. За нея не се заплаща нищо. Селекционните животни костват доста пари. Инвестициите по тях са огромни. Ние не сме получавали подкрепяне за вложенията, които сме създали за закупуване на селекционни животни от Франция, Ирландия, Германия, Дания. Това са наши лични средства.

- Планирате ли нови вложения във фермата?

- Имам входиран план по подмярка 4.1 за фуражна кухня. Предстои създаване на угоително стопанство, само че на този хал, както сме в този момент, се възнамерявам дали въобще тези планове да ги осъществяваме. Как да охранвам телета, като работим на загуба. Защо е нужно да върша една огромна инвестиция от 1 милион евро, откакто развъждането на животните е на загуба.

- Така ли песимистично ще приключи нашият диалог?

- Трудно се затваря плантация. Аз в случай че си затворя фермата, би трябвало да си сложа въжето.